Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Задължен ли е съдът да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?

Ако при предявен иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас) се установи, че същото е начислявано и заплащано в процентите и върху размера на уговореното в индивидуалния трудов договор основно възнаграждение, но пък основното трудово възнаграждение е начислявано и заплащано в размер по-нисък от уговорения (заработка), допустимо ли е тази разлика (между начисленото по-ниско основно възнаграждение от договореното) да се присъди като допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас)?

Когато съдът присъди сума за допълнително трудово възнаграждение, но извежда дължимостта й от начислено и заплатено в по-нисък размер основно трудово възнаграждение, без ищецът да е предявил иск (за заплащане на основно трудово възнаграждение), изменя ли служебно основанието на иска и разглежда ли претенция извън заявеното с исковата молба?

Нарушава ли съдът диспозитивното начало, ако в мотивите си извежда основателността на иска, но на непредявено основание, а в диспозитива посочва, че уважава иска на основанието, на което е предявен и при тази хипотеза допустим ли е съдебният акт?

Допустимо ли е при предявен иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, с който за определен период е претендирана една сума и когато съдът приеме, че искът е частично основателен-до размер по-нисък от пълния предявен, но за периода посочен в исковата молба, в решението си да се произнесе като първо осъждането на сумата, до която е приел, че искът е основателен, отхвърля иска за сума, която представлява разликата между предявената сума и присъдената с първата част на диспозитива (без това да е посочено в диспозитива), вместо да посочи, че отхвърля иска за сумата над уважения до пълния предявен, като посочи и пълния размер на предявения иск?

Когато въззивната инстанция приеме, че предявеният иск е основателен, но за размер по-висок от присъдения от първоинстанционния съд (в случая за 4358.48 лева, вместо за 375.93 лева) и след като с решението си първоинстанционният съд изрично е посочил в диспозитива, че отхвърля предявения иск за разликата над уважения (в случая 375.93 лева) до пълния предявен размер (в случая 7655.20 лева), то с диспозитива на въззивната инстанция, освен че се уважава иска за по-голяма сума, следва ли да се отхвърли и иск за сума, която представлява разликата между предявената сума и присъдената от въззивната инстанция или следва да се посочи, че се отхвърля иска за сумата над уважения до пълния предявен размер (в случая 7655.20 лева), като посочи и пълния размер на предявения иск и/или потвърждава решението в останалата част?

Когато въззивната инстанция отмени частично първоинстанционното решение, като уважи иска в по-висок размер (но не изцяло), а в диспозитива първо осъжда да бъде заплатена тази сума, след което в диспозитива посочи, че потвърждава решението в останалата му част, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата, която представлява разликата между присъдената и пълния предявен размер на иска, без първоинстанционния съдебен акт да съдържа такъв диспозитив, то на практика потвърждава ли въззивният съд, непостановен от първоинстанционния съд диспозитив, не разделя ли иска на две части, т. е. два иска за един и същи период, каквито искове не са заявени с исковата молба, по тях първоинстанционният съд не се е произнасял и при тази хипотеза постановения съдебен акт допустим ли е?