Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

/макар и за първи път поставен в касационното производство, но тъй като касае допустимостта на производството/ е от значение за решаването на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По този въпрос въззивният съд е приел, че престъплението е извършено на територията на България и Франция – и двете страни-членки на Европейския съюз, а наложеното наказание „лишаване от свобода е изтърпяно. Поради това и по аргумент от чл. 8, ал. 1 НК не е необходим нарочен акт от български съд за признаване на присъдата. По поставения от касатора въпрос е постановено определение №13 от 08.01.2013г. по ч. гр. д. №775/2012г. ІV г. о. ВКС, с което е прието, че съгласно чл. 3, ал. 3 З. /отм./, производството по закона се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България, т. е. производството се провежда при доказателства, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, установена с влязла в сила присъда, без да е от значение дали присъдата на чуждестранния съд е призната по реда на чл. 463 и сл. НПК или е приета за изпълнение от българския съд по реда на чл. 457 НПК. В. решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.