Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

в изложението към касационната жалба не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1, ГПК, тъй като не са конкретно формулирани. Това е достатъчно основание касационната жалба да не бъде селектирана и допусната до разглеждане по реда на чл. 290 ГПК – т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Извлеченото от тях съдържание се отнася до отговор на въпроса дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от НЗОК на отчетни дейности от изпълнителите на медицинска дейност по сключените между тях договори с оглед разпоредбите на Конституцията на РБългария, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /в случая 2015 г./ и Закона за здравното осигуряване и като краен резултат е израз на несъгласие с мотивите на обжалваното решение по същество. Същото се отнася и до доводите, че не може да се счита имплицитно включено в ежедневните отчети искане по смисъла на чл. 8 Правилата за 2015 г. С поставените въпроси касационният жалбоподател всъщност оспорва законосъобразността на решаващите изводи, изложени от апелативния съд, а правилността на съдебното решение не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, съгласно разясненията по т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е изведен значим материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е формирал решаващата воля на съда, поради което безпредметно се явява обсъждането на въведените допълнителни селективни критерии – противоречие с решение на Конституционния съд и необходимост от развитие на правото.