Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

предпоставя в себе си неправилност на изводите на въззивния съд, че новата длъжност „техник лесничейство“ е същата по естеството си трудова функция като заеманата преди изменението длъжност „техник лесничейство“. Съгласно приетото в мотивите на т. 1 на ТР №1/2009г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Поради това поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Постановеното ВКС решение №344/29.11.2011г. по гр. д. №1407/2010г., на което касаторът се позовава и на което е даден отговор на поставения от касатора въпрос, е постановено при фактическа обстановка, различна от приетата за установена в обжалваното сега въззивно решение, поради което не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика. В. решение при приетата за установена по конкретното дело фактическа обстановка, е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика – множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, вкл. цитираните във въззивното решение: решение №7 от 04.02.2014г. на ВКС по гр. д. №3029/2013г., III г. о., решение №2015 от 17.07.2012г. на ВКС по гр. д. №722/2011, IV г. о., решение №160 от 08.05.2015г. на ВКС по гр. д. №4811/2014, IV г. о., решение №369 от 03.02.2014г. на ВКС по гр. д. №3037/2013, IV г. о. и решение №261 от 07.11.2014г. на ВКС по гр. д. №1477/2014, IV г. о., с които се приема, че е недопустимо сключване на последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.