Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

било в противоречие с приетото с решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]748/2011 на ВКС, ІІ [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. о. Поддържано е още, че материалноправните въпроси били свързани с отговора на поставения процесуален, с оглед това дали процесното строителство съставлявало самостоятелна сграда. Въпросите са формулирани по следния начин: „ Дали съгласно нормата на чл. 2 Наредба №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/21.05.2001[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена на основание чл. 139 ЗУТ, Законът действително не е предвиждал обекти за които задължително следва да се извърши многофазно проектиране, когато тези обекти са различни от посочените в чл. 2, ал. 2 Наредбата и 2/ Има ли право Възложителят, който е ползвал съществуващ одобрен идеен проект за една сграда от шест секции по смисъла на чл. 18 и чл. 19 от цитираната Наредба при условията на многофазност, да преустанови ползването на останалата част от нея/ за последните две секции от сградата/ във следващата фаза на проектиране „Т. проект” и така да прекъсне започнатото многофазно проектиране на сградата, предвидена за застрояване по действащия ПУП, без съгласието на автора на одобрения идеен проект за цялата сграда и дали преустановяване на ползването съставлява нарушение на правата на автора върху този идеен проект по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 5 и чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП, при положение, че за останалите секции се възлага еднофазно проектиране като за самостоятелна сграда на друг проектант”. Тези въпроси са поставени с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което страната е поддържала като установено. Други доводи не са изложени.