Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1/ основанието по чл. 215, ал. 1, т. 1 Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) за несъвместимост за заемане на длъжността „педагогически специалист” от лица, осъдени за умишлено престъпление, може ли да се прилага по отношение на заварените трудови правоотношения на педагогическите специалисти; 2/ как се съотнасят разпоредбите на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ и пар. 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО; 3/длъжен ли е работодателят да прекрати на основание чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, когато това е станало преди влизане в сила на нормите на ЗПУО и разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ; 4/ дава ли възможност разпоредбата на пар.27, ал. 1 ПЗР ЗПУО на педагогически специалисти, осъдени за престъпление от общ характер, които са лишени от правото да упражняват професията и които страдат от конкретни заболявания и отклонения, да запазят трудовото си правоотношение, в случай че тези факти са настъпили преди влизане в сила на ЗПУО и на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ; 5/ следва ли разпоредбата на пар. 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО да се тълкува във връзка само с чл. 213 ЗПУО, или същата следва да се тълкува систематично и логически и с нормата на чл. 215, ал. 1, т. 1- т. 3 ЗПУО.