Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Във връзка с обсъждане на доказателствата, установяващи наличието на повторно сключен брак между Н. Т. и Р. В., съдът следва ли да направи преценка на всички доказателства, като ги съпостави едно с друго и ги анализира съобразно техния действителен смисъл. Мотивите на въззивния съд трябва ли да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, включително и по отношение обсъждането на решеното, постановено в охранително производство?

Когато в рамките на спорното съдебно производство се установи, че факт с правно значение, който се доказва само с официален документ, който не може да бъде представен, тъй като е погинал не по вина на лицата, които се ползват от него, то за неговото доказване при условията на чл. 165, ал. 1 ГПК допустими ли са всички доказателствени средства и те следва ли да бъдат обсъдени и съпоставени, дори, ако решението, произнесено по реда на охранителното производство е протекло в нарушение на чл. 544, ал. 2 ГПК без участие на заинтересованите лица, които оспорват неговото съществуване, но които са били известени за неговото провеждане, тъй като разглеждането на иска за делба е било спряно до постановяване на решението по чл. 542 ГПК?

Постановеното решение в охранителното производство по чл. 542 ГПК и сл., инициирано по молба на Р. и М. Н. за установяване на факт с правно значение – сключването на граждански брак на наследодателя им Р. Г. В. с Н. Т. В., официалният документ – акт за граждански брак, за който факт е унищожен не по тяхна вина и произнасянето по което е станало без участие на заинтересована страна, има характера на нищожен или недопустим съдебен акт и следва ли да бъде зачетено от съда по реда на чл. 297 ГПК?