Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В случая в представеното от жалбоподателката изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване нито е формулиран правен въпрос, който страната счита, че е обуславящ изводите на въззивния съд, нито е обосновано приложението на специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.

Следва да се посочи, че нормата на чл. 344, ал. 1 ГПК задължава съда в решението, с което допуска делба да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви права е налице съсобственост, която ще се прекрати чрез делбата. Правата на всеки съделител зависят от основанието, на което е възникнала съсобствеността - ако съсобствеността е възникнала по волята на съсобствениците, то и дяловете им се определят по тяхна воля /напр. при договор/, а ако е възникнала независимо от волята, правата се определят от правните норми, уреждащи съответното придобивно основание /напр. при наследяване, прекратена съпружеска имуществена общност/ - и в съдебното решение същите се отразяват чрез математически обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които е равен на единица. Изложеното следва от същността на съдебната делба като правен способ за прекратяване съсобствеността върху цялата вещ /недопустим е иск за делба на идеална част от вещ/. Математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/, чийто сбор е равен на единица. В цитирания смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №60139/08.11.2021 г. по гр. д. №1849/2021 г. на I г. о., Решение №25/26.02.2015 г. по гр. д. №5232/2014 г. на II г. о. и Решение №191/02.04.2025 г. по гр. д. №1356/2024 г. на I г. о. Въззивният съд е съобразил какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и е отразил тези права чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които е равен на единица.

Първият от цитираните съдебни актове в изложението не съществува, а вторият е относим към възстановяването на земеделските земи. Въззивното решение е влязло в сила, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите, поради което противоречие с посоченото съдебно решение не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност е обосновано с доводи за нищожност на административния акт, от който самата жалбоподателка – ищца черпи права и който е въведен като придобивно основание за възникване на съсобствеността.