Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за допустимостта на иска или съображенията на въззивния съд: „Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържани или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е посочено, че минималният размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството ненавършило пълнолетие дете. При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като в процесия случай, така определената издръжка е непосилна за доверителя ми. Като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на ГПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт.“ След това изложение е направено искане за отмяна на обжалваното определение и „постановяване на решение, с което да върнете делото за продължаване на съдопроизводствените действия по входираната жалба.