Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните?”; „Дали правото на обезщетение за лишаване от свобода, щом е уредено в специалния закон ЗПГРРЛ и без значение на предвидения в специалния закон размер на обезщетението, изключва възможността за предявяване на иск за обезщетение на вредите от противозаконно лишаване от свобода по исков път по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 предложение последно ЗОДОВ? И ако изключва исковата защита, дали това не нарушава правото на защита?”; и „Допустим ли е иск по чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ за обезщетение на вреди от лишаване от свобода в нарушение на чл. 5 & 1 от КЗПЧОС, щом за обезщетяването е предвиден и друг ред – ЗПГРРЛ? Дали при решаването на този въпрос следва да се направи преценка за ефективността на другия предвиден ред и по кои критерии?”. Жалбоподателят счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вторият – в противоречие с практиката на Конституционния съд, а за третия поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.