Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

са поставени във връзка с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ, когато между страните се спори дали има друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. В представен по делото списък по чл. 315 КТ на длъжности, подходящи за трудоустрояване липсват свободни работни места. В този списък обаче за някои от трудоустроените е посочено, че определеният в експертното решение срок на нетрудоспособност е изтекъл. От това обстоятелство се достига до извода за наличие на свободно работно място, което не е било предложено на уволнения работник или служител. На пръв поглед изводът изглежда логичен, тъй като работните места в списъка по чл. 315 КТ се поддържат именно с цел да бъдат заети от лица с намалена трудоспособност. Ако някое лице вече не попада в тази категория, неговото работно място трябва да бъде освободено и да бъде заето от друг работник или служител с намалена трудоспособност. Такъв извод обаче е погрешен и не е съобразен с начините, основанията и формата за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение може да се прекрати само на посочените в закона основания с волеизявление на страните/страната/ в съответната писмена форма/чл. 335 КТ/, достигнало до другата страна. В чл. 325, т. 6 КТ действително е предвидено като основание за прекратяване на трудовото правоотношение заемането на длъжност, определена за трудоустроен, от лице, което не попада в тази категория. Следователно работодателят би имал основание да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който заема длъжност за трудоустроен, ако здравословното му състояние се е подобрило и той вече не попада в тази категория. Отбелязването в списъка по чл. 315 КТ, че срокът по експертното решение на ТЕЛК е изтекъл все още не означава, че това основание е осъществено и че работодателят е прекратил правоотношението, за да се приеме, че длъжността е свободна. На първо място е допустимо състоянието на нетрудоспособност на заемащия длъжността работник или служител все още да съществува въпреки липсата на ново освидетелстване пред ТЕЛК поради продължителността на процедурата пред този орган. На второ място е възможно работодателят все още да не е отправил писмено волеизявление за прекратяване, което да е достигнало до другата страна. В тези случаи трудовото правоотношение все още не е прекратено и мястото, предназначено за трудоустроен, не е свободно и не може да бъде предложено като подходяща работа на новия трудоустроен работник или служител. Ето защо решаващият съд не може да основава извода си за наличие на подходящо място за трудоустрояване на ищеца, оспорващ законността на уволнението по чл. 329, т. 9 КТ, единствено върху липсата на данни за преосвидетелстване на лицата, включени в списъка по чл. 315 КТ. Когато няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение в съответната форма, трябва да се приеме, че работното място все още не е свободно, за да се предлага на ищеца.