Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за началната дата на фактическото съжителство на Д. Л. А. и М. А. М. въззивният съд е приел, че за начало на фактическото съжителство следва да се приеме 22.01.2014 г., а не 05.09.2013 г. Регистрацията на постоянен адрес и началото на бременността са факти, които могат да се приемат за удостоверяващи началото на съвместното съжителство, докато приетата дата - 05.09.2013 г. от Комисията с доводи, че е житейски оправдано да се приеме, че лицата са започнали съвместно съжителство преди адресната регистрация са несъстоятелни. Съгласно заключението на вещото лице за периода от 05.09.2013г до януари 2014 г. са отчетени разходи за семейство от двама човека, но следва да се приеме, че съгласно данни от НСИ средният разход за едночленно семейство е 5026 лв., поради което определеният такъв в заключението на вещото лице от 5 823.25 лв. следва да бъде намален на 5026 лв. Възражението относно това, че разходите за издръжка на човек в Северозападна България са по-ниски, което не е било съобразено от вещото лице, е неоснователно също, тъй като НСИ определя средностатистически размери на тези издръжки, и същите са приложими за територията на цялата страна. Относно доходите на М. А. М. не се налага преизчисляване, тъй като същите са след датата 22.01.2014 г., както са отразени в заключението на вещото лице. Доводите, че издръжката за храна следва да се намали, тъй като ответникът е бил земеделски производител са недоказани. Не е установено какви земеделски култури е отглеждал и дали имат отношение към осигуряване на прехраната. По отношение на възражението за изчислените разходи за задгранични пътувания е установено, че ответникът Д. А. е излизал извън границите на Република България през 2008 г. за периода 27.08.2008 г. до 13.10.2008 г. и през 2009 г. за периода 21.05.2009 г. до 17.08.2009 г. Свидетелят Б. А. е дал показания, че Д. А. е ходил при майка си в чужбина два пъти, в Италия, за да си търси работа, но не е намерил и се е прибрал в България, които съвпадат с данните от регистрираните задгранични пътувания за процесния период. Въз основа на това следва да се приеме, че ответникът е пребивавал в чужбина при майка си и не е направил разходи за хотелско настаняване, които са начислени в максималния размер, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина нощувки и дневни разходи. Възраженията, че датите на излизане на двамата не съвпадат, не води до извод, че същият не е могъл да отсяда при майка си, тъй като се установява безспорно, че същата е пребивавала постоянно в Италия и е работила там. Въз основа на това следва да се приспадне като начислен разход сумата от 43 702.75 лв., тъй като ищецът не е доказал направени разходи за хотелско настаняване в максимален размер. При отчитане на изложените съображения следва да се приеме, че размерът на несъответствие възлиза на 144 776.63 лв., /след приспадане на сумата от 43 702.75 лв. и разликата от 5823.25лв. следва да бъде намален на 5026 лв./, което е под 150 000 лв., поради което е не е налице значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ЗР на ЗПКОНПИ и исковете следва да бъдат отхвърлени.