Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.чл. 1, ал. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.чл. 1, ал. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.чл. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
(2) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(3) Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.чл. 2, ал. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 17 от 2009 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2012 г.; изм., бр. 7 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
[Редакция ДВ 38/2012]
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...] 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.чл. 2а ЗОДОВОтговорност за дейност на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Чл. 2а. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.чл. 2б ЗОДОВОтговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. [...] (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.чл. 2в ЗОДОВРед за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз
Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
1. Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
2. Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.чл. 4 ЗОДОВОбезщетение, дължимо от държавата и общините
Чл. 4. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.чл. 5 ЗОДОВОсвобождаване от отговорност
Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
(2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.чл. 5, ал. 2 ЗОДОВОсвобождаване от отговорност
Чл. 5. [...] (2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.чл. 6 ЗОДОВНаследяване на правото на обезщетение
Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.
(2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.чл. 6, ал. 2 ЗОДОВНаследяване на правото на обезщетение
Чл. 6. [...] (2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.чл. 7 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. (1) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 , от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
(2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.чл. 7, ал. 1 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. (1) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 , от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.чл. 7, ал. 2 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. [...] (2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.чл. 7, ал. 2, изр. 2 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. [...] (2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.чл. 8 ЗОДОВПриложим закон
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 може да се търси по този закон, а не по общия ред.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
(3) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.чл. 8, ал. 1 ЗОДОВПриложим закон
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 може да се търси по този закон, а не по общия ред.чл. 8, ал. 2 ЗОДОВПриложим закон
Чл. 8. [...] (2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.чл. 9 ЗОДОВОтговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините
Чл. 9. (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.чл. 9, ал. 1 ЗОДОВОтговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините
Чл. 9. (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.чл. 9, ал. 2 ЗОДОВОтговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините
Чл. 9. [...] (2) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.чл. 10 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
(3) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.чл. 10, ал. 1 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.чл. 10, ал. 2 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. [...] (2) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.чл. 10, ал. 3 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) [...] (3) (Нова. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.чл. 1, ал. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.чл. 1, ал. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.чл. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
(2) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(3) Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.чл. 2, ал. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 17 от 2009 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2012 г.; изм., бр. 7 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
[Редакция ДВ 38/2012]
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...] 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВОтговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.чл. 2а ЗОДОВОтговорност за дейност на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Чл. 2а. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.чл. 2б ЗОДОВОтговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВОтговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВОтговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. [...] (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.чл. 2в ЗОДОВРед за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз
Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
1. Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
2. Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.чл. 4 ЗОДОВОбезщетение, дължимо от държавата и общините
Чл. 4. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.чл. 5 ЗОДОВОсвобождаване от отговорност
Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
(2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.чл. 5, ал. 2 ЗОДОВОсвобождаване от отговорност
Чл. 5. [...] (2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.чл. 6 ЗОДОВНаследяване на правото на обезщетение
Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.
(2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.чл. 6, ал. 2 ЗОДОВНаследяване на правото на обезщетение
Чл. 6. [...] (2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.чл. 7 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. (1) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 , от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
(2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.чл. 7, ал. 1 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. (1) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 , от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.чл. 7, ал. 2 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. [...] (2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.чл. 7, ал. 2, изр. 2 ЗОДОВПредявяване на иска
Чл. 7. [...] (2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.чл. 8 ЗОДОВПриложим закон
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 може да се търси по този закон, а не по общия ред.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
(3) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.чл. 8, ал. 1 ЗОДОВПриложим закон
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 може да се търси по този закон, а не по общия ред.чл. 8, ал. 2 ЗОДОВПриложим закон
Чл. 8. [...] (2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.чл. 9 ЗОДОВОтговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините
Чл. 9. (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.чл. 9, ал. 1 ЗОДОВОтговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините
Чл. 9. (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.чл. 9, ал. 2 ЗОДОВОтговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините
Чл. 9. [...] (2) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.чл. 10 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
(3) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.чл. 10, ал. 1 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.чл. 10, ал. 2 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. [...] (2) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.чл. 10, ал. 3 ЗОДОВПроизводство пред съда
Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) [...] (3) (Нова. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.