Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

за приложението на регулационния план от 1980 год. относно спорния имот, което е обусловило и нарушение на материалния закон при обосноваване на извода по спора за наличие на грешка в кадастралната карта. За да е налице твърдяната от ищеца такава същият следва да установи приложението на плана от 1980 год., въз основа на който план спорният имот е включен в отредения парцел ХХІХ, за да се приеме тезата, че имотните граници по кадастралната карта са регулационните линии на парцел ХХІХ, включващ и спорният имот. В противен случай отчуждителното действие на този план е прекратено, съгласно параграф 8 ПР на ЗУТ и последиците от това по отношение правото на собственост на спорния имот /ТР №3/2011 год. по т. д. №3/2010 год. ОСГК на ВКС/. По тези релевантни за спора въпроси не е налице произнасяне на съда, поради което и след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане. При него съдът следва да обсъди доводите на страните във връзка с представените доказателства относно релевантните за спора факти, посочени по-горе, като възложи на техническа експертиза изработване на комбинирана скица, установяваща местоположението на спорния имот по плановете на [населено място] от 1965 год. и от 1980 год., /а не само по първия, както е на представената на л. 55 скица/, и с оглед на съвкупната преценка на всички доказателства, вкл. и по отношение констатацията на вещото лице в устните му обяснения, че „няма промяна в имотните граници, има промяна в парцели” да обоснове произнасянето си по спорния въпрос налице ли е или не е грешка в кадастралната карта по отношение процесния имот с площ 11.50 кв. м. в зависимост от това чия е собствеността му, а не от констатираната разлика в прокараната по тези планове линия. Произнасянето по същество по релевантните за спора въпроси налагат след отмяна на въззивното решение връщане на делото за ново разглеждане, в което и съдът ще се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.