Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2009[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че в приложените решения на ВКС, съставляващи задължителна съдебна практика, е прието: в първото от решенията - че основен критерий за интересите на детето са отношенията между него и бабата и дядото, а не отношенията на последните с родителите /този въпрос не е от значение за настоящото дело, по което не е бил поставен въпрос за прекъсване контактите на детето с бабата и дядото/; във второто от решенията - касационното обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение с ППВС №1/1974г., а по същество са обсъждани обстоятелствата от значение за конкретното дело, включително, че единият родител на детето е починал, какъвто не е настоящият случай. Приложени са от касатора и решения на ВКС по чл. 218а и чл. 218и ГПК/отм./, с които при отчитане на конкретните обстоятелства по делото е определен първоначален режим на лични отношения на баба и дядо с внуци, докато в настоящия случай се касае до изменение на определен режим на лични отношения на баба и дядо с внуче, в който случай е от значение дали е налице изменение в обстоятелствата, които имат значение за определяне на режима на личните отношения между баба, дядо и внуци. Обстоятелства, които са приети за релавантни по приложените решения по чл. 218 ГПК/отм./ – местоживеене в едно и също или в различни населени места на дядото и бабата, и внуци; повишена степен на зрялост на детето /постъпване в гимназиален курс/ – не са от значение за настоящото дело, тъй като първото обстоятелство не се е променило спрямо първоначално определения режим, а второто не е настъпило – детето Г. е родено през 2003г.. Що се отнася до обстоятелството, че е изменен определения режим на лични отношения на бащата с детето, въззивният съд го е обсъдил и е приел, че е от значение за изменение на първоначално определения режим на отношения на бабата и дядото с детето и изложил съображенията си за обема на изменението, което налагат, но правилността на тези изводи не може да бъде преценявана при допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.