Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

от касатора, при защитата на ответника е бил изготвен отговор, основаващ се на изясненото по делото и вече трайно формирана практика на ВКС, която сочи правно разрешение при установените по делото факти. Освен обема работата на адвоката, поел защитата, следва да се отчита и трудовоправният характер на спора. По въпроса за преценката на съда при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, наложително е Върховен касационен съд отново да посочи, че НМРАВ №1/2004 г приета Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22). Остават актуални и намират приложение разясненията по т. 3 Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, което е особенно значимо по трудови дела. Ето защо, с оглед вида на спора, вида и количеството на извършената работа, при отчитане спецификата на адвокатския труд, като отчита и материалният интерес от защита по оценяемия паричен иск - търсено обезщетение по Кодекса на труда, но без неговият размер в случая да е е водещ критерии, платеното от работодателя възнаграждение на адвокат в размер на 2400лева е значително завишено и следва да се намали на 800 лева, за да се отчете съответно правната сложност на конкретния спор и интереса за страните да осигурят правната си защита. По реда на чл. 248 ГПК определението следва да се измени, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските в тежест на молителката бъдат намалени.