Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№1е не само неясен и общ, но и касае изцяло правилността на крайните изводи на въззивния съд, че е налице произнасяне по непредявен иск, която не подлежи на проверка в настоящата селективна фаза на касационното производство, а в производството по чл. 290 ГПК. Ето защо, въпросът не отговаря на характеристиките, очертани в чл. 280, ал. 1 ГПК. За процесуалноправните въпроси №2- №5 също липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване, тъй като не съответстват на формираните от въззивния съд мотиви, които са единствено във връзка с извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, респективно не са обсъждани от въззивния съд доказателствата по делото и не са изложени мотиви по съществото на спора. От друга страна, даването на указания от въззивния съд на ищеца за поправяне на нередовностите на исковата молба е в съответствие с т. 5 на ТР №1/2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която е прието следното: С изключение на хипотезата, в която нередовността на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, в която въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР №1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК; Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.