Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

„Как следва да се брои, спира и изтича двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ когато работникът или служителят се ползва от предварителна закрила по чл. 333 КТ, след като от страна на работодателя са извършени всички необходими законови действия за получаване на предварително разрешение за уволнение от съответните компетентни административни органи, но докато са изпращани и получавани исканите мнения и разрешения са изминали повече от два месеца; следва ли да спре да тече двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ през периода /времето/, когато е подадена искане от работодателя за мнение до ТЕЛК както и през периода /времето/ когато е подадено искане от работодателя за предварително разрешение за уволнение до ИА“ГИТ““. . Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка и на последното от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а и настоящият съдебен състав не намира да е налице такова. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване.