Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

налага ли това промяна и на мерките за упражняването на родителските права. В случая инстанцията по същество е намерила, че промяна в правнозначимите обстоятелства не е налице, напротив - осъществено е противоправно поведение на бащата, който в нарушение на определения му режим на лични контакти с децата ги задържа неправомерно от м. октомври 2015 г., отглеждайки ги при себе си, макар упражняването на родителските права да е предоставено на майката. Това поведение на бащата, в резултат на което е наличен синдром на родителско отчуждение и у двете деца спрямо майката съставлява правнозначимо обстоятелство, изключващо предоставянето на упражняването на родителските права на бащата, при непроменени други правнорелевантни обстоятелства в производствата по чл. 59 СК. Фактът на вземане на децата от бащата, който самоволно, без съгласието на майката в продължение на седем години фактически ги отглежда в [населено място], [община] и възпрепятства възможността на майката да ги вижда, ограничил е контактите й с тях само в негово присъствие, без възможност да ги взима при себе си и да изпълнява пълноценно предоставеното й упражняване на родителските права, е също обсъждан от състава на трето гражданско отделение на ВКС с участието на съдиите Томов и Драгнев в определението по гр. д. №2095/2023 г. По това дело, в производство по селектиране на касационната жалба на Р. Де Ф. С. срещу решение №438/20.12.2022 г. по гр. д. №222/2022 г. на Окръжен съд – София, с което молбата на бащата П. П. по чл. 59, ал. 9 СК е уважена и му е предоставено упражняването на родителските права върху малолетните деца – настоящи ищци и касатори, и са разрешени обусловените от това въпроси - за лични контакти с децата и тяхната издръжка, съставът на ВКС е счел да е налице основание за отвод и се е отвел от разглеждането му. Приел е, че такова основание е вече констатирания факт на вземането на децата от бащата през 2015 г. и наличието на формирани по него правни изводи, макар и непряко. Посочил е, че въпросният факт е от значение за изхода по делото, чието разглеждане от ВКС предстои във фазата по селекция на касационната жалба, въпреки наличието и на други настъпили обстоятелства, които следва да бъдат отчетени. Фактът на вземането на децата от бащата в противоречие с установения (правомерен) режим относно предоставяне на упражняването на родителските права върху тях и произтичащите от това последици, самоволното им задържане при този родител без съгласието на майката в продължение на много години и полаганите при тези факти грижи в натура за децата от бащата (т. е. противоправното поведение на този родител) е изтъкван като релевантен за изхода и по настоящото дело – по спора по чл. 439, ал. 2 ГПК. Обсъждането на гореизложения факт и формирането на правни изводи по него, макар и непряко и не по спора, предмет на иска по чл. 439, ал. 2 ГПК, задължава съдиите Томов и Драгнев да се отведат от разглеждането му, за да се преодолее породеното основателно съмнение в тяхното безпристрастие. Като член на състава и докладчик по делото своя отвод следва да направи и съдия Владимиров.