Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Съществува ли конкуренция между двата иска по чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС, както и възможност всеки от посочените искове по чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС да се прилага самостоятелно и срещу трети лица – несобственици?

Обжалваното решение №392 от 12.04.2024 г. по в. гр. д.№162/2024 г. на Варненски окръжен съд, 2 състав, постановено ли е в противоречие с ТР №39/1986 г. на ВС, съгласно което ВС е разяснил, че общите части в ЕС са 2 вида – по естество и по предназначение?

Обжалваното решение №392 от 12.04.2024 г. по в. гр. д.№162/2024 г. на Варненски окръжен съд, 2 състав, постановено ли е в противоречие с Решение №68 от 16.04.2015 г. по гр. д.№6181/2014 г. на ВКС, І г. о., съгласно което проходът представлява по естеството си обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС?

Задължително ли е за съдилищата определението за проход, дадено в Решение №68 от 16.04.2015 г. по гр. д.№6181/2014 г. на ВКС, І г. о. и следва ли да се прилага и при постановяването на обжалваното решение №392 от 12.04.2024 г. по в. гр. д.№162/2024 г. на Варненски окръжен съд, 2 състав?

Как следва да се прилага ТР №39/1986 г. на ВС, ОСГК, и за проход, който е обща част съгласно чл. 38 ЗС и не отговаря на законовите изисквания за жилище, съгласно определението за жилище, дадено съгласно пар. 5 ДР ЗУТ, т. 30 и на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ?

Как следва да се прилага ТР №39/1986 г. на ВС, ОСГК, и за паркомясто, което също не отговаря на законовите изисквания за жилище, съгласно определението за жилище, дадено съгласно пар. 5 ДР ЗУТ, т. 30 – „съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди” и на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ?

Проход, съставляващ част от сграда, определен при проектирането й за осигуряване на достъп от улицата до индивидуални обекти в сградата и предвиден да служи за общо ползване от собствениците на индивидуални обекти с тази цел/за вход, преминаване и достъп до индивидуални обекти/, представлява ли по естеството си обща частна сградата по смисъла на чл. 38 ЗС?

Съсобствеността върху проход като обща част принудителна ли е и допустимо ли е тя да бъде ликвидирана чрез правен акт?

Съсобствеността върху проход като обща част възниква ли по право ex lege и съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС?

Определящо ли е за статута на проход неговото предназначение съгласно чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, пар. 5, т. 30, т. 31, т. 32, т. 39, т. 41 ЗУТ?

След като етажната собственост възниква по силата на закона /ex lege/, следва ли да се приема, че и съсобствеността върху общите части възниква по право ex lege?

Обслужващи помещения, респективно проход като обща част, която служи за общо ползване, находящ се в жилищна сграда в [населено място], на [улица] идентификатор ****, могат ли да придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище, съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, пар. 5, т. 30, т. 31, т. 32, т. 39 и т. 41?

Паркомясто, находящо се в двора на жилищна сграда в [населено място], на [улица] идентификатор ****, може ли да придобие статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговаря на законовите изисквания за жилище, съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, пар. 5, т. 30, т. 31, т. 32, т. 39 и т. 41?

Паркомясто, независимо от архитектурния проект, може ли да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, т. к. не отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект или жилище по чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, пар. 5, т. 30, т. 31, т. 32, т. 39 и т. 41?

Каква е ролята и правното значение на Разрешението за въвеждане в експлоатация на самостоятелни обекти като база за функционалното предназначение на съответните обекти в ЕС?

Каква е ролята и правното значение на обяснителната записка като база за функционалното предназначение на съответните обекти в ЕС и общите части към тях и заложеното още при проектирането предназначение на съответните обекти в ЕС и общите части към тях?

В какво се състои правната разлика между проход, съгласно ТР №39/1986 г. на ВС, ОСГК, който е обща част, и паркомясто в двора?

Следва ли да се прилага ТР №39/1986 г. на ВС, ОСГК, в което ВС е разяснил, че общите части в етажната собственост са два вида – по естество и по предназначение?

Важат ли разясненията и изискванията по Решение №136/2010 г., постановено по гр. д.№5115/2008 г. на ВКС, І г. о., отчитащо и ТР №39/1986 г. на ВС, ОСГК, и Решение №68 от 16.04.2015 г. по гр. д.№6181/2014 г. на ВКС, І г. о., и за проход, предвид размера и функционалната му свързаност, да е обща част по естеството си?

Определението за общи части, дадено в основната норма на чл. 38, ал. 1 ЗС, има ли водещо значение за съсобствеността върху посочените общи части?

Разпоредбата на чл. 38 ЗС императивна ли е и създава ли правни ограничения за собствениците?

Назначеният в изпълнение на разпоредбите на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 5, чл. 23 и чл. 26 Закона за правната помощ служебен адвокат има ли процесуалното право да оттегля направените по делото оспорвания и доказателствени искания на страната по делото, след като не е изрично и писмено упълномощен за това негово действие, респективно задължен ли е съдът да поиска изричното писмено съгласие за това оттегляне на доказателствени искания от страната, която ги е направила по делото?

Назначеният в изпълнение на разпоредбите на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 5, чл. 23 и чл. 26 Закона за правната помощ служебен адвокат има ли процесуалното право да оттегля направените по делото оспорвания и доказателствени искания на страната по делото, след като не е изрично и писмено упълномощен за това негово действие и страната по делото поддържа направените от нея доказателствени искания?

Може ли да се разпределят и степенуват процесуалните и доказателствени действия на страната, за разлика от процесуалните и доказателствени действия на назначения й служебен адвокат, когато тези действия си противоречат (страната иска доказателства по делото, а служебния адвокат ги оттегля), или имат различно съдържание и какво следва да бъде поведението на съда за изясняване на съдебния спор съгласно чл. 5 ГПК?