Определение №****/**.**.2011 по дело №****/2010

значение за спора, за точното тълкуване на понятието „откриване на нарушението” при преценка законността на дисциплинарното наказание с оглед спазване разпоредбата на чл. 194 КТ. Поддържа, че има произнасяне и по други материалноправни въпроси от значение за спора, а именно за необходимостта тежестта на нарушението да съответствува на тежестта на наказанието и за предпоставките, при наличие на които работникът или служителят се ползува от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Поддържа също така, че съдът е дал отговор и на процесуален въпрос от значение за спора касаещ задължението му да извърши преценка на всички доказателства установяващи съответствие тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Жалбоподателят твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че по същите има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 02.11.1999г. по гр. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]219/1999[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ВКС, в което е прието, че тежестта на наказание следва да съответствува на тежестта на нарушението, решение от 21.09.1995г. по гр. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]437/1995[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ВС, в което е прието, че закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага, ако работникът не е започнал реално ползуване на разрешения му отпуск, решение от 27.04.2007г. по гр. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1498/2004[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ВКС, в което е прието, че дисциплинарното производство се счита започнато от резолюция на ръководител за изготвяне на докладна записка за събиране на доказателства за извършени нарушения, решение от 03.10.2005г. по гр. д.№974/2003г. на ВКС, в което е прието, че работодателят е длъжен да извърши преценка на извършеното нарушение по критериите посочени в чл. 189, ал. 5 КТ, решение от 10.05.2004г. по гр. д.№1749/2002г. на ВКС, в което е прието, че задължение на работодателя е да изпълни изискванията за предварителна закрила в процеса на подготовка за прекратяване на трудовото правоотношение и решение от 30.10.2008г. по гр. д.№96/2008г.-петчленен състав на ВКС, в което е прието, че непредставянето на болничен лист от работника на работодателя сочи че не е започнало реално ползуване на отпуск за временна неработоспособност по същия и работникът не се ползува от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.