Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– „Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на договорна клауза, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание и ако извърши тълкуването трябва ли да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 ЗЗД. „ Страната е изброила практика на ВКС, като е посочила, че в изброените решения е прието, че на тълкуване подлежи само неясната клауза или тази, по която е налице спор между страните и са разяснени и критериите, по които следва да ес осъществи тълкуването по реда на чл. 20 ЗЗД. Касаторът е възпроизвел буквално части от касационната си жалба, като е развил своето разбиране на основателността на иска, в контекста на оплакванията си за неправилност на постановения съдебен акт. Поставен е въпросът – „Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателство, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи.“ Изброена е съдебна практика на ВКС, за която се твърди, че разрешава този въпрос по различен от въззивният съд начин. Поддържано е, че въззивният съд не бил разгледал изложените в жалбата възражения, подкрепено с твърдението, че в жалбата са направени оплаквания, че първостепенния съд не бил „направил граматическо тълкуване на спорната клауза, нито отговорил на оплакването, че първостепенния съд не бил тълкувал уговорките във връзка една с друга, освен това не бил взел предвид и обстоятелството, че договора бил изготвен от противната страна и е бил подписан от страните във вида, в който го предложил ответника. Други доводи не са развити.