Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Задължен ли е съдът при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да изложи мотиви относно понятието „приложен план“ в контекста на обуславящия решението извод относно принадлежността на правото на собственост върху спорната територия, базирано на приложен регулационен план, като резултат от приложението на който е прието, че дворищната регулационна линия е трансформирана в имотна?

Задължен ли е съдът да изследва и да обсъди основанието за принадлежност и обема на правото на собственост на ищеца, в т. ч. да изследва всички граници и площта на засегнатите от спора имоти, във връзка със заявеното правно основание на иска по чл. 54 ЗКИР за установяване на принадлежността на спорното право в хипотеза, в която процесните имоти на ищеца и на ответника са претърпели множество трансформации (разделяне, обединяване на парцели), които във времето са се отразили на площта и границите им, дори когато е приета СТЕ, според която дворищно-регулационната граница между имота на ищеца и ответника не е търпяла промени?

Ако ищецът претендира, че е собственик на целия имот, част от който е спорната реална част, но се легитимира с придобивно основание само за част от имота в сегашния му вид, граници и площ, следва ли да заяви и докаже придобиването на разликата на основание, годно да го направи собственик?

Задължен ли е съдът да се произнесе по въпроса за неоснователните действия и действителните пречки, които ответникът създава на ищеца при заявен негаторен иск по чл. 109 ЗС и дали наличието на изградена ограда само по себе си обуславя неоснователните действия и действителните пречки, които по естеството си следва да се разглеждат непременно като по-големи от обикновените?

При липса на твърдения в какво се изразява смущаването и препятстването на правото на собственост на ищеца дали исковата молба е нередовна, а постановеното решение по такава искова молба би ли следвало да се разглежда като недопустимо?