Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд за установено наличие на изрично желание на ищцата за превръщане на трудовия й договор за неопределено време в договор за определен срок и за неправилност на извода на съда, че договорът се е превърнал в срочен на основание чл. 67, ал. 3 КТ. Тези доводи не биха могли да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване нито в контекст на поставен въпрос /доколкото за да отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка поставеният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното определение, до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или до обсъждане на събраните по делото доказателства/, нито в контекста на очевидна неправилност /доколкото основанието предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен материално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, но не поставя такъв, нито е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Изложени са оплаквания на касатора за незаконосъобразност на извода на съда, че в случая е внесена промяна в предмета на дейност на преобразуваната институция. Този извод въззивният съд е направил въз основа на решението на Общинския съвет и на издадената въз основа на него заповед на кмета по пар.18, ал. 2 ПЗР ЗПУО. Посоченото по-горе, че не би могъл да бъде обсъждан в производството по допускане на касационно обжалване нито в контекст на поставен въпрос нито в контекста на очевидна неправилност, се отнася и до този извод.