Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

- достатъчна ли е преценката на въззивната инстанция, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вседствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, или следва съдът служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна правна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства; може ли въззивна инстанция да разгледа възражение срещу иска, което не е направено с отговора на исковата молба, а е направено за първи път с въззивната жалба, без това закъснение за е оправдано от допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото от първата инстанция; явява ли се необходима и задължителна предпоставка за възникване на задължението за връщане от доверителя на довереника на средствата, които са били необходими за изпълнение на поръчката, средствата да са собствени на довереника и когато довереника в изпълнение на поръчката е направил разноски с несобствени средства, то не следва ли доверителят да му ги върне при поискване, ведно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката; материалноправна или процесуалноправна е нормата на чл. 37 Закона за адвокатурата (ЗА) и в какво съотношение се намира спрямо чл. 79 ЗЗД и чл. 280 ЗЗД и сл.; допустимо ли е адвокат да захранва със собствени средства клиентската сметка по чл. 39 ЗАдв и допустимо ли е, клиент да държи свои средства в клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв без писмен договор и без персонална партида. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.