Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1/ Как следва да тълкува разпоредбата на чл. 161 ГПК, по отношение на това кои лица имат правен интерес да обжалват действията и бездействията на Органа по ностойничество и попечителство? Дали в този кръг попадат само „Близки и роднини“ или, с оглед на специфичната уязвимост на поставените под запрещение и множеството фактически и правни ограничения, пред които са изправени и които ги възпрепятстват да имат достъп до редица свои фундаментални права, този кръг може да бъде разширен максимално, с оглед осигуряване на възможност и на граждани /вкл. адвокати/ да предприемат действия в защита на поставени под запрещние, вкл. да обжалват действия на Органа по настойничество и попечителство?; 2/ Охранително, исково или административно е производството по чл. 161 СК?; 3/ В случаите, в които са налице данни за насилие извършено върху дете или поставено под запрещение лице, каква следва да е активността на съда, с оглед изпълнение на позитивните задължения на държавата за гарантиране на правата на пострадалите, произхождащи от чл. 3 КЗПЧОС. Следва ли съдилищата да разглеждат поставените пред тях процесуални и материалноправни въпроси при съобразяване с тази разпоредба?Следва ли при произнасянето си съдилищата да държат сметка за тълкуването на закона в сметлината и от гледна точка на международните правни актове, по които държавата ни е страна?; 4/ В случай, в който се обжалва действие на Орган по настойничеството и попечителството, поставения под запрещение следва ли да се конституира като страна в производството? Следва ли да се конституират близки и роднини, в случаите, в които има данни за наличие на такива?; 5/ Следва ли съдът да следи служебно за наличие на конфликт на интереси между поставен под запрещение, настойник/попечител и Орган по настойничеството и попечителството и ако са налице данни за такъв конфликт, следва ли да се назначи особен представител на поставения под запрещение?; 6/ Как следва да се прилагат разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 КПХУ в производства по чл. 161 СК?; 7/ Допустимо ли е съдебен акт да бъде обоснован с очевидно предрасъдъчни мотиви, като тези, правещи директна връзка между здравословното състояние на едно лице и поставянето под запрещение, както и неспособността да волеобразува?; 8/ Какви са правните възможности на лице, поставено под запрещение което е и/или фактическо ограничено поради увреждане и липса на достъпност и процесуални улеснения, както и поради фактическото му възпрепятстване да има достъп до външния свят поради настаняване в контролирана среда / институция, ЦНСТ, психиатрична болница/ да реализира законните си права на защита от насилие и обезщетение, в случаите, в които настойника/попечителя отказва да извърши необходимото зазащита на тези права и/или контролиращите/управляващите мастото, в което е настанено лицето бездействат да му окажат необходимото съдействие. Въпросът се поставя в контекста на разпоредбата на чл. 13 КПХУ, както и на чл. 3, 8, 6 и чл. 13 КЗПЧОС / пряко приложими съгласно чл. 5 КРБ/; 9/ Следва ли съдът да разгледа жалба срещу дейсвията на органа по настойничеството и попечителството, когато е сезиран от неоправомощено съгласно вътрешния правов ред лице, но когато са налице данни и са представени доказателства за нарушаване на правата на на поставения под запрещение? Следва ли в този случай съдът да назначи особен представител на лицето, в защита на чиито права е подадена жалбата? Позовават се на противоречие с норми на Европейската конвенция за правата на човека /КЗПЧОС/ И Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и решение №12/17.07.2014 г. на КС по конст. д. №10/2014 г.