Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата, както и, че тези въпроси са от значение за точното прилогане на закона и развитието на правото-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Повдигнатите въпроси са следните: 1/Трябва ли ищецът, който не е страна в производството по което е постановено чуждестранното решение и не е пряко обвързан от неговите последици, първо да предяви чуждестранното решение за признаване пред надлежния орган на територията на РБ по реда на чл. 118, ал. 1 КМЧП и едва при спор да предяви установителен иск по чл. 118, ал. 2 пред Софийски градски съд.2/Лице, което не е страна по чуждестранното съдебно решение има ли правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП.3/ Следва ли съдът от когото е поискано събиране на доказателства да изчерпи всички възможности, които му предоставя българското и пряко приложимото европейско законодателство, вкл. да иска съдействие от Министерство на правосъдието по реда на чл. 3 от Регламент №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1206/2001 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г, преди да прекрати делото поради липса на доказателства. Съществува ли срок, в рамките на който трябва да приключи събирането на доказателства.