Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

1. „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка на материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (Обн. ДВ. бр.42/22.05.2018г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда, сключени след изменението на нормата?” и 2. „Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни – арендодател-арендатор, извън предвидената досега възможност (при заместване по право) да встъпват трети на тези правоотношения лица, каквито в случая биха се явили неучастващи като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискване за повече от 50% ид. части от съсобствен имот?”. По отношение на въпросите се твърди наличие на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като страната е поддържала, че постановеният съдебен акт противоречи на т. 6 ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и с изчерпателно изброени актове на ВКС. Като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, като не са сочени никакви доводи в тази насока.