Кодекс за застраховането
чл. 61 КЗКапиталово изискване за платежоспособност и минимално капиталово изискване
Чл. 61. (1) Клонът на застраховател от трета държава е длъжен да разполага с допустими собствени средства за покритие на капиталовото изискване на платежоспособност в съответствие с изискванията на глава дванадесета.
(2) Капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване на клона на застраховател от трета държава се изчисляват по реда на глава тринадесета и глава четиринадесета съответно, като се взема предвид само дейността, извършвана от клона.
(3) Допустимите основни собствени средства на клона на застрахователя от трета държава не могат да са по-малко от една втора от абсолютния минимум на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2, като в тях се включва и депозитът по чл. 56, ал. 2, т. 3.
(4) Активите за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на клона на застраховател от трета държава до размера на минималното капиталово изискване се разполагат в страната, а останалата част - в рамките на Европейския съюз.чл. 106, ал. 3 КЗЗавеждане на застрахователни претенции. Доказателства
Чл. 106. [...] (3) Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.чл. 343, ал. 2 КЗОпределение
Чл. 343. [...] (2) За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.чл. 344, ал. 1 КЗФорма на застрахователния договор
Чл. 344. (1) Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.чл. 346 КЗЗастрахователна сума
Чл. 346. Застрахователна сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.чл. 349, ал. 2 КЗЗастрахователен интерес
Чл. 349. [...] (2) Недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес, освен в случаите на бъдещ застрахователен интерес.чл. 362 КЗЗадължение за обявяване
Чл. 362. (1) При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него.
(2) За съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.
(3) Когато застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да намали неговия размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
(4) Когато застраховащият е разкрил обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил застрахователния договор, застрахователят не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия размер.
(5) Застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор.
(6) Неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 363.чл. 362, ал. 1 КЗЗадължение за обявяване
Чл. 362. (1) При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него.чл. 363 КЗСъзнателно неточно обявяване или премълчаване
Чл. 363. (1) Ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
(2) В случая по ал. 1 застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора.
(3) Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако застраховащият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
(4) Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и ако застраховащият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице и укритото обстоятелство е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.чл. 363, ал. 1 КЗСъзнателно неточно обявяване или премълчаване
Чл. 363. (1) Ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.чл. 364 КЗНесъзнателно неточно обявяване
Чл. 364. (1) Ако при сключването на застрахователния договор обстоятелство по чл. 362, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора.
(2) Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.
(3) Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от платената премия, която съответства на неизтеклия срок на застрахователния договор.
(4) При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.чл. 364, ал. 2 КЗНесъзнателно неточно обявяване
Чл. 364. [...] (2) Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.чл. 365 КЗОбявяване на новонастъпили обстоятелства
Чл. 365. (1) По време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 363 и 364.чл. 365, ал. 2 КЗОбявяване на новонастъпили обстоятелства
Чл. 365. [...] (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 363 и 364.чл. 380 КЗЗастрахователна претенция
Чл. 380. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
(2) Застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1 банкова сметка независимо дали неговият размер е определен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес.
(3) Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.чл. 380, ал. 1 КЗЗастрахователна претенция
Чл. 380. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.чл. 380, ал. 3 КЗЗастрахователна претенция
Чл. 380. [...] (3) Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.чл. 381, ал. 1 КЗНесеквестируемост
Чл. 381. (1) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот" и „Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" и по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.чл. 381, ал. 1, предл. второ КЗНесеквестируемост
Чл. 381. (1) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот" и „Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" и по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.чл. 382, ал. 1 КЗЗастраховка, сключена от кредитор за обезпечение
Чл. 382. (1) При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви. Когато дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението.чл. 386, ал. 1 КЗЗастрахователна сума. Застрахователно обезщетение
Чл. 386. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.чл. 410 КЗВстъпване в правата на застрахования (Суброгация)
Чл. 410. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования или живее във фактическо съпружеско съжителство с него, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият, застраховащият или третите лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, са длъжни да съдействат на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, суброгиралият се застраховател се удовлетворява след застрахования или третите увредени лица, които имат право да получат обезщетение.
(5) В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.чл. 423 КЗПраво на избор
Чл. 423. (1) Застрахованият има право по свой избор да упълномощи адвокат или друго лице, което да дава юридически съвети, или да осъществява процесуално представителство в производство по чл. 420, ал. 1 в съответствие със закона по седалището на органа, пред който се развива производството.
(2) Застрахованият има правото по ал. 1 и в случай на конфликт на интереси в отношенията със застрахователя.
(3) Лицата, упълномощени от застрахования в съответствие с ал. 1 или 2, не могат да получават указания във връзка с дейността си от застрахователя.чл. 429 КЗОбщи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;
2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
(4) За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
(5) Застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.
(6) За договора за застраховка „Гражданска отговорност" се прилага съответно чл. 454.чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗОбщи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗОбщи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят: [...]
2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗОбщи положения
Чл. 429. [...] (2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: [...]
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.чл. 429, ал. 3 КЗОбщи положения
Чл. 429. [...] (3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗОбщи положения
Чл. 429. [...] (3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗУведомяване и привличане. Представителство
Чл. 430. (1) Застрахованият е длъжен във връзка с неговата гражданска отговорност в срок до 7 работни дни от:
2. узнаването да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователно събитие;чл. 432 КЗПряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2. Когато застраховката „Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка „Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.чл. 432, ал. 1 КЗПряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.чл. 433 КЗРегресен иск на застрахователя
Чл. 433. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования:
1. за всичко платено на увреденото лице - в случаите по чл. 432, ал. 3;
2. за размера на договореното самоучастие - в случаите по чл. 432, ал. 2, изречение второ;
3. за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.чл. 434, ал. 1 КЗСпогодба
Чл. 434. (1) Спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри.чл. 455 КЗНеверни данни за възрастта
Чл. 455. Когато възрастта на застрахования е невярно посочена, плащането от страна на застрахователя се променя в съотношението на премията, която би била дължима за реалната възраст към договорената премия. В случаите на невярно посочена възраст застрахователят може да прекрати едностранно договора само ако не би сключил договора при вярно посочване на възрастта.чл. 469 КЗДоговор за задължителна застраховка „Професионална отговорност"
Чл. 469. (1) Когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка „Професионална отговорност" застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице.
(2) Правата и задълженията по задължителна застраховка „Професионална отговорност" се погасяват с давността по чл. 378, ал. 2.
(3) Освен ако с нормативен акт е предвидено друго, застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. За целите на изречение първо се смята, че извършването на дейност е на територията на Република България, ако застрахованият е регистриран, съответно е с призната правоспособност за упражняване на съответната професия или дейност на територията на Република България, и дейността се извършва в рамките на тази регистрация или правоспособност.
(4) Застрахователят има право на регрес срещу застрахования само в случаите по чл. 433.
(5) Застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор.
(6) Освен ако със закон е предвидено друго, при прекратяване на дейността, подлежаща на задължително застраховане, лицето е длъжно да сключи допълнителна застраховка, която покрива 5-годишен период, следващ прекратяването на дейността.чл. 469, ал. 1 КЗДоговор за задължителна застраховка „Професионална отговорност"
Чл. 469. (1) Когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка „Професионална отговорност" застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице.чл. 477, ал. 1 КЗОбект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 477. (1) Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.чл. 477, ал. 2 КЗОбект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 477. [...] (2) По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.чл. 477, ал. 3, предл. първо КЗОбект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 477. [... ] (3) За трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица.чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗЗадължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 483. (1) Договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;чл. 485 КЗОсобени изисквания във връзка с неточно обявени обстоятелства във връзка със сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 485. (1) В случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания по чл. 363, ал. 1 и 3, чл. 364, ал. 2 или чл. 365.
(2) Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
(3) В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.чл. 485, ал. 3 КЗОсобени изисквания във връзка с неточно обявени обстоятелства във връзка със сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 485. [...] (3) В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗЗастрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 493. (1) Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: [...]
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.чл. 493а, ал. 4 КЗОбезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
Чл. 493а. [..] (4) Когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.чл. 494, т. 10 КЗИзключения от покритието
Чл. 494. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за:
10. лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3;чл. 496 КЗЗадължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
(2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да:
1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато:
а) отказва плащане, или
б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
(3) Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;
3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;
5. двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
(4) Когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на увредените лица да представят доказателства.чл. 496, ал. 1 КЗЗадължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.чл. 496, ал. 3, т. 2 КЗЗадължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. [...] (3) Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: [...]
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;чл. 497 КЗЛихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
(2) Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.чл. 497, ал. 1 КЗЛихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗЛихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;чл. 498 КЗСрок на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 489. (1) Освен в случаите по ал. 2 договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за един застрахователен период, който е една година.
(2) Когато това е уговорено между страните, договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се сключи за срок до три застрахователни периода, като всеки един от тях е една година. В случаите по изречение първо премията за всеки отделен застрахователен период се определя при сключването на договора.
(3) При многогодишни договори по ал. 2 премията за следващ застрахователен период или първата вноска по нея за следващ застрахователен период се плаща най-късно до 15 дни преди изтичането на текущия период.
(4) Сключването на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за по-кратък срок от този по ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, се допуска в следните случаи:
1. при сключване на застраховката на моторни превозни средства, които имат временна или транзитна регистрация съгласно действащото българско законодателство; в този случай срокът на застраховката трябва да съвпада със срока на валидност на регистрацията на моторното превозно средство, но за не повече от една година;
2. при сключване на застраховка на бавнодвижещи се моторни превозни средства;
3. при сключване на застраховка на самоходни машини.
4. при сключване на застраховка на моторни превозни средства категории L1 - L5 e съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1, букви „а" - „к" от Закона за движението по пътищата;
5. при сключване на застраховка на къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.
(5) При придобиване на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които следва да се преведат на български език.
(6) Граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се издава за едно моторно превозно средство за срок до 90 дни, като може да се издава повторно, така че общият срок за всички издадени застраховки за това моторно превозно средство да не надвишава 180 дни в рамките на една календарна година.
(7) Страните не могат да уговарят влизане в сила на застрахователния договор по-рано от съответния час на датата на сключване на застрахователния договор.
(8) В случаите по чл. 43, ал. 1 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и в случаите, когато задължение за застраховане е предвидено по споразумения, по които Република България е страна, граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на личните моторни превозни средства на военнослужещите и членовете на цивилния компонент от съюзнически или чужди въоръжени сили, както и на придружаващите ги зависими лица, може да се издава за едно лично моторно превозно средство за срок до 90 дни или за сроковете по ал. 1 или 2 и може да се сключва повторно неограничено, включително във вътрешността на страната, в рамките на срока, съответстващ на срока на пребиваване на лицата във връзка с изпълнението на служебните им задължения на територията на страната.чл. 498, ал. 1 КЗЗадължения на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие
Чл. 498. (1) Увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411.чл. 498, ал. 3 КЗСрок на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 489. [...] (3) При многогодишни договори по ал. 2 премията за следващ застрахователен период или първата вноска по нея за следващ застрахователен период се плаща най-късно до 15 дни преди изтичането на текущия период.чл. 499, ал. 7 КЗОпределяне на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 499. [...] (7) При множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.чл. 500 КЗПраво на регрес
Чл. 500. (1) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;
3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;
4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие;
5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.
(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗПраво на регрес
Чл. 500. (1) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: [...]
3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;чл. 503, ал. 5 КЗПредставители за уреждане на претенции
Чл. 503. [...] (5) В случаите по ал. 4 представителят за уреждане на претенции разполага с правомощията да събира всички необходими сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да договаря уреждането на претенцията по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тези претенции.чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗФункции на Гаранционния фонд
Чл. 519. (1) Гаранционният фонд:
1. извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука" на пътниците;чл. 559 КЗВъзстановяване на суми от Фонда за незастраховани МПС на компенсационен орган на държава членка
Чл. 559. (1) Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато:
1. моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;
2. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и не може да се определи моторното превозно средство;
3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
(2) Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 30 дни от писменото искане на съответния компенсационен орган.
(3) След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.чл. 559, ал. 3 КЗВъзстановяване на суми от Фонда за незастраховани МПС на компенсационен орган на държава членка
Чл. 559. [...] (3) След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.пар. 22 ПЗР КЗ§ 22. За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Чл. 61. (1) Клонът на застраховател от трета държава е длъжен да разполага с допустими собствени средства за покритие на капиталовото изискване на платежоспособност в съответствие с изискванията на глава дванадесета.
(2) Капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване на клона на застраховател от трета държава се изчисляват по реда на глава тринадесета и глава четиринадесета съответно, като се взема предвид само дейността, извършвана от клона.
(3) Допустимите основни собствени средства на клона на застрахователя от трета държава не могат да са по-малко от една втора от абсолютния минимум на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2, като в тях се включва и депозитът по чл. 56, ал. 2, т. 3.
(4) Активите за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на клона на застраховател от трета държава до размера на минималното капиталово изискване се разполагат в страната, а останалата част - в рамките на Европейския съюз.чл. 106, ал. 3 КЗЗавеждане на застрахователни претенции. Доказателства
Чл. 106. [...] (3) Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.чл. 343, ал. 2 КЗОпределение
Чл. 343. [...] (2) За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.чл. 344, ал. 1 КЗФорма на застрахователния договор
Чл. 344. (1) Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.чл. 346 КЗЗастрахователна сума
Чл. 346. Застрахователна сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.чл. 349, ал. 2 КЗЗастрахователен интерес
Чл. 349. [...] (2) Недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес, освен в случаите на бъдещ застрахователен интерес.чл. 362 КЗЗадължение за обявяване
Чл. 362. (1) При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него.
(2) За съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.
(3) Когато застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да намали неговия размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
(4) Когато застраховащият е разкрил обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил застрахователния договор, застрахователят не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия размер.
(5) Застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор.
(6) Неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 363.чл. 362, ал. 1 КЗЗадължение за обявяване
Чл. 362. (1) При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него.чл. 363 КЗСъзнателно неточно обявяване или премълчаване
Чл. 363. (1) Ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
(2) В случая по ал. 1 застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора.
(3) Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако застраховащият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
(4) Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и ако застраховащият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице и укритото обстоятелство е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.чл. 363, ал. 1 КЗСъзнателно неточно обявяване или премълчаване
Чл. 363. (1) Ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.чл. 364 КЗНесъзнателно неточно обявяване
Чл. 364. (1) Ако при сключването на застрахователния договор обстоятелство по чл. 362, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора.
(2) Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.
(3) Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от платената премия, която съответства на неизтеклия срок на застрахователния договор.
(4) При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.чл. 364, ал. 2 КЗНесъзнателно неточно обявяване
Чл. 364. [...] (2) Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.чл. 365 КЗОбявяване на новонастъпили обстоятелства
Чл. 365. (1) По време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 363 и 364.чл. 365, ал. 2 КЗОбявяване на новонастъпили обстоятелства
Чл. 365. [...] (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 363 и 364.чл. 380 КЗЗастрахователна претенция
Чл. 380. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
(2) Застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1 банкова сметка независимо дали неговият размер е определен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес.
(3) Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.чл. 380, ал. 1 КЗЗастрахователна претенция
Чл. 380. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.чл. 380, ал. 3 КЗЗастрахователна претенция
Чл. 380. [...] (3) Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.чл. 381, ал. 1 КЗНесеквестируемост
Чл. 381. (1) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот" и „Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" и по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.чл. 381, ал. 1, предл. второ КЗНесеквестируемост
Чл. 381. (1) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот" и „Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" и по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.чл. 382, ал. 1 КЗЗастраховка, сключена от кредитор за обезпечение
Чл. 382. (1) При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви. Когато дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението.чл. 386, ал. 1 КЗЗастрахователна сума. Застрахователно обезщетение
Чл. 386. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.чл. 410 КЗВстъпване в правата на застрахования (Суброгация)
Чл. 410. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования или живее във фактическо съпружеско съжителство с него, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият, застраховащият или третите лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, са длъжни да съдействат на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, суброгиралият се застраховател се удовлетворява след застрахования или третите увредени лица, които имат право да получат обезщетение.
(5) В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.чл. 423 КЗПраво на избор
Чл. 423. (1) Застрахованият има право по свой избор да упълномощи адвокат или друго лице, което да дава юридически съвети, или да осъществява процесуално представителство в производство по чл. 420, ал. 1 в съответствие със закона по седалището на органа, пред който се развива производството.
(2) Застрахованият има правото по ал. 1 и в случай на конфликт на интереси в отношенията със застрахователя.
(3) Лицата, упълномощени от застрахования в съответствие с ал. 1 или 2, не могат да получават указания във връзка с дейността си от застрахователя.чл. 429 КЗОбщи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;
2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
(4) За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
(5) Застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.
(6) За договора за застраховка „Гражданска отговорност" се прилага съответно чл. 454.чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗОбщи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗОбщи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят: [...]
2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗОбщи положения
Чл. 429. [...] (2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: [...]
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.чл. 429, ал. 3 КЗОбщи положения
Чл. 429. [...] (3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗОбщи положения
Чл. 429. [...] (3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗУведомяване и привличане. Представителство
Чл. 430. (1) Застрахованият е длъжен във връзка с неговата гражданска отговорност в срок до 7 работни дни от:
2. узнаването да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователно събитие;чл. 432 КЗПряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2. Когато застраховката „Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка „Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.чл. 432, ал. 1 КЗПряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.чл. 433 КЗРегресен иск на застрахователя
Чл. 433. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования:
1. за всичко платено на увреденото лице - в случаите по чл. 432, ал. 3;
2. за размера на договореното самоучастие - в случаите по чл. 432, ал. 2, изречение второ;
3. за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.чл. 434, ал. 1 КЗСпогодба
Чл. 434. (1) Спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри.чл. 455 КЗНеверни данни за възрастта
Чл. 455. Когато възрастта на застрахования е невярно посочена, плащането от страна на застрахователя се променя в съотношението на премията, която би била дължима за реалната възраст към договорената премия. В случаите на невярно посочена възраст застрахователят може да прекрати едностранно договора само ако не би сключил договора при вярно посочване на възрастта.чл. 469 КЗДоговор за задължителна застраховка „Професионална отговорност"
Чл. 469. (1) Когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка „Професионална отговорност" застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице.
(2) Правата и задълженията по задължителна застраховка „Професионална отговорност" се погасяват с давността по чл. 378, ал. 2.
(3) Освен ако с нормативен акт е предвидено друго, застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. За целите на изречение първо се смята, че извършването на дейност е на територията на Република България, ако застрахованият е регистриран, съответно е с призната правоспособност за упражняване на съответната професия или дейност на територията на Република България, и дейността се извършва в рамките на тази регистрация или правоспособност.
(4) Застрахователят има право на регрес срещу застрахования само в случаите по чл. 433.
(5) Застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор.
(6) Освен ако със закон е предвидено друго, при прекратяване на дейността, подлежаща на задължително застраховане, лицето е длъжно да сключи допълнителна застраховка, която покрива 5-годишен период, следващ прекратяването на дейността.чл. 469, ал. 1 КЗДоговор за задължителна застраховка „Професионална отговорност"
Чл. 469. (1) Когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка „Професионална отговорност" застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице.чл. 477, ал. 1 КЗОбект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 477. (1) Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.чл. 477, ал. 2 КЗОбект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 477. [...] (2) По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.чл. 477, ал. 3, предл. първо КЗОбект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 477. [... ] (3) За трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица.чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗЗадължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 483. (1) Договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;чл. 485 КЗОсобени изисквания във връзка с неточно обявени обстоятелства във връзка със сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 485. (1) В случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания по чл. 363, ал. 1 и 3, чл. 364, ал. 2 или чл. 365.
(2) Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
(3) В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.чл. 485, ал. 3 КЗОсобени изисквания във връзка с неточно обявени обстоятелства във връзка със сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 485. [...] (3) В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗЗастрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 493. (1) Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: [...]
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.чл. 493а, ал. 4 КЗОбезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
Чл. 493а. [..] (4) Когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.чл. 494, т. 10 КЗИзключения от покритието
Чл. 494. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за:
10. лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3;чл. 496 КЗЗадължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
(2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да:
1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато:
а) отказва плащане, или
б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
(3) Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;
3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;
5. двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
(4) Когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на увредените лица да представят доказателства.чл. 496, ал. 1 КЗЗадължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.чл. 496, ал. 3, т. 2 КЗЗадължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. [...] (3) Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: [...]
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;чл. 497 КЗЛихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
(2) Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.чл. 497, ал. 1 КЗЛихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗЛихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;чл. 498 КЗСрок на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 489. (1) Освен в случаите по ал. 2 договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за един застрахователен период, който е една година.
(2) Когато това е уговорено между страните, договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се сключи за срок до три застрахователни периода, като всеки един от тях е една година. В случаите по изречение първо премията за всеки отделен застрахователен период се определя при сключването на договора.
(3) При многогодишни договори по ал. 2 премията за следващ застрахователен период или първата вноска по нея за следващ застрахователен период се плаща най-късно до 15 дни преди изтичането на текущия период.
(4) Сключването на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за по-кратък срок от този по ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, се допуска в следните случаи:
1. при сключване на застраховката на моторни превозни средства, които имат временна или транзитна регистрация съгласно действащото българско законодателство; в този случай срокът на застраховката трябва да съвпада със срока на валидност на регистрацията на моторното превозно средство, но за не повече от една година;
2. при сключване на застраховка на бавнодвижещи се моторни превозни средства;
3. при сключване на застраховка на самоходни машини.
4. при сключване на застраховка на моторни превозни средства категории L1 - L5 e съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1, букви „а" - „к" от Закона за движението по пътищата;
5. при сключване на застраховка на къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.
(5) При придобиване на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които следва да се преведат на български език.
(6) Граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се издава за едно моторно превозно средство за срок до 90 дни, като може да се издава повторно, така че общият срок за всички издадени застраховки за това моторно превозно средство да не надвишава 180 дни в рамките на една календарна година.
(7) Страните не могат да уговарят влизане в сила на застрахователния договор по-рано от съответния час на датата на сключване на застрахователния договор.
(8) В случаите по чл. 43, ал. 1 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и в случаите, когато задължение за застраховане е предвидено по споразумения, по които Република България е страна, граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на личните моторни превозни средства на военнослужещите и членовете на цивилния компонент от съюзнически или чужди въоръжени сили, както и на придружаващите ги зависими лица, може да се издава за едно лично моторно превозно средство за срок до 90 дни или за сроковете по ал. 1 или 2 и може да се сключва повторно неограничено, включително във вътрешността на страната, в рамките на срока, съответстващ на срока на пребиваване на лицата във връзка с изпълнението на служебните им задължения на територията на страната.чл. 498, ал. 1 КЗЗадължения на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие
Чл. 498. (1) Увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411.чл. 498, ал. 3 КЗСрок на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 489. [...] (3) При многогодишни договори по ал. 2 премията за следващ застрахователен период или първата вноска по нея за следващ застрахователен период се плаща най-късно до 15 дни преди изтичането на текущия период.чл. 499, ал. 7 КЗОпределяне на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
Чл. 499. [...] (7) При множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.чл. 500 КЗПраво на регрес
Чл. 500. (1) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;
3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;
4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие;
5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.
(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗПраво на регрес
Чл. 500. (1) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: [...]
3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;чл. 503, ал. 5 КЗПредставители за уреждане на претенции
Чл. 503. [...] (5) В случаите по ал. 4 представителят за уреждане на претенции разполага с правомощията да събира всички необходими сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да договаря уреждането на претенцията по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тези претенции.чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗФункции на Гаранционния фонд
Чл. 519. (1) Гаранционният фонд:
1. извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука" на пътниците;чл. 559 КЗВъзстановяване на суми от Фонда за незастраховани МПС на компенсационен орган на държава членка
Чл. 559. (1) Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато:
1. моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;
2. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и не може да се определи моторното превозно средство;
3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
(2) Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 30 дни от писменото искане на съответния компенсационен орган.
(3) След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.чл. 559, ал. 3 КЗВъзстановяване на суми от Фонда за незастраховани МПС на компенсационен орган на държава членка
Чл. 559. [...] (3) След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.пар. 22 ПЗР КЗ§ 22. За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.