Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен, актът, постановен от въззивния съд, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако актът на въззивния съд бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност. Същото следва и от самата жалба, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното определение, а се обосновава с противоречие с практиката на ВКС.

Поставеният в изложението въпрос няма характера на обуславящ и в този смисъл не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не кореспондира с решаващото съображение на въззивния съд, че по делото вече има постановен отказ на съда за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, който е влязъл в сила, а новата й молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасянето на същата такса не е мотивирана с настъпването на нови обстоятелства /мотиви към т. 12 Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело №6/2012 год., ОСГТК/.

Ето защо не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.