Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

(първите материалноправни, а последният – процесуалноправен): 1. По предявения иск по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ в анализа за определяне на значителното несъответствие в смисъла по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ самостоятелно ли участва имуществото, което ответникът - контролирано лице в смисъла по пар. 1, т. 6 и т. 15 ДР ЗОНПИ, е придобил в периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? 2. За да възникне материалното право на държавата на отнемане на това имущество, необходимо ли е то да надвишава размера по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и да има връзка с престъпна дейност на проверяваното лице? и 3. Дължи ли въззивният съд указания за пропуснатите възможности по доказването, ако с доклада по делото първата инстанция не е разпределила доказателствената тежест между страните за установяването на фактите, изведени в последния материалноправен въпрос? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди материалноправните да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а процесуалноправният да е решен в противоречие с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 и 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон. Оплаква се, че въззивният съд е приложил спрямо Комисията неблагоприятните последици на доказателствената тежест за факта на връзката, визирана в последния материалноправен въпрос, но за него не е давал указания, каквито не съдържа и докладът на първата инстанция, като твърди, че това е причината спорът да бъде решен в нарушение на материалния закон.