Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът да има обуславящо за изводите на съда значение, в рещаваща за изхода на делото насока. Неотносима е и наведената като пример за противоречие съдебна практика на ВКС, засягаща прилагането на чл. 9, чл. 20 и чл. 20а ЗЗД по отношение на изискването да се съобразява и изследва чрез тълкуване общата воля на страните при уговорки свързани с прекратяването на договора, като се съобразява „какъв правен резултат трябва да бъде постигнат с така подписания договор”. Спор относно тълкуване клаузите на предварителния договор не е повдиган от страните и разрешаван от съдилищата по настоящето дело. Клаузите на договора ясно очертават правата и задълженията на страните по отношение на продаваемият имот, който е индивидуализиран чрез описанието му по документи за собственост, а също така и относно предплатата. За пълнота следва да се добави, че даденото при отпаднало основание подлежи на връщане, по договорен път страните не могат да изключват този правен резултат, но имат свободата да договарят полученото по договора плащане да се задържи, като послужи изцяло или отчасти за всяка компенсаця, която има правно основание.