Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

кои са критериите, които сезираният с искане по чл. 128 СК съд взема предвид, когато определя продължителността и периодичността на личните отношения между баба и дядо и техните внуци и явяват ли се такива критерии възрастта на децата, обстоятелството, че дълго време не са се срещали с дядото и бабата, както и средата, в която живеят последните. След допускането на касационния контрол е постановено решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]275/18/18.01.2019 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по гр. д. №799/2018 г., ІV г. о., което дава отговор на същите въпроси. В него е изяснено, че при определяне на режима на лични контакти на баба и дядо с дете, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, съобразявайки интереса на детето. Този интерес изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на обстоятелствата по пар. 1, т. 5 Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето. Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерки по чл. 128, ал. 1 СК. С оглед възрастта на детето следва да бъде преценено какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в състояние ли са бабата и дядото да ги полагат; когато детето е в най-ниска възраст, налагаща постоянни грижи, то позволява ли здравословното им състояние да ги окажат – в противен случай, детето би могло да бъде подложено на неоправдан риск. Неоправдан риск би могъл да възникне и при определяне на време за лични контакти между бабата и дядото и дете, което не е имало за дълго време контакти с тях; когато емоционалната връзка е прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е поставено в ситуация да общува с тях продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой близък. Именно в тези хипотези, когато съдът прецени, че въпреки продължителното им прекъсване, личните контакти между бабата и дядото с детето са в негов интерес, то на основание чл. 128, ал. 2 СК следва да определи подходящи защитни мерки при осъществяване на личните отношения – в присъствие на определено лице или на определено място.