Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в изложението, касаещ критериите за преценка кога една длъжност е ръководна, е релевантен, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС. Приема се, че на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, които са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Преценката дали дадена длъжност е „ръководна се извършва конкретно за всеки отделен случай, като критериите за преценка включват - задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови функции (вж. - решение №178/ 07.11.2016 г. по гр. д. №1838/2016 г., III г. о., решение №68/07.04.2015 г. по гр. д. №2712/2014 г., ІІІ г. о., решение №250/13.02.2014 г. по гр. д. №2682/2013 г., III г. о. и др.). Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения, като след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че трудовите функции на служителката са свързани със следене на складови наличности и изготвяне на заявки за доставки на части, но тези й задължения не включват правомощия по управление, организиране, планиране, разпределяне на задачи и контрол на трудовия процес.