Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

се сочи представлява ли представеното писмено доказателство обратно писмо, по който съдът се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в едно решение на негов състав, постановено по реда на новия ГПК. Съдът неправилно приел, че договорите и волеизявленията в тях са взаимно свързани и следва да се тълкуват както поотделно, така и в съвкупност, което следвало от съдържанието на обратното писмо. Договорите били нищожни при наличие на изрично писмено изявление на ответника като купувач по тях. Без значение за това било обстоятелството, че обратният документ не е подписан от продавачите, тъй като това не било необходимо /сочи се незадължителна практика на ВКС/. Не бил правилен изводът, че „обратното писмо” би имало такъв характер, ако договорите са били сключени между страните по делото. Привидността се състояла в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин, като няма значение как са се съгласили да бъде изповядан договорът, а дали са били съгласни собствеността да се прехвърли на Ив. И.; за разкриване на персонална симулация било необходимо начало на писмено доказателство – документ, изходящ от подставеното лице, в случая И., което правела вероятна привидността на придобиването от това лице /сочи се незадължителна практика на ВС/. Изводът на съда, че декларираното от ответника задължение да прехвърли имотите на ищеца било признание на последния, че ответникът е действителния им собственик, не кореспондирал с „обратното писмо”, в което И. признавал, че ищецът е собственик; ответникът е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната и е достатъчно доказателство за уважаване на иска; без значение било времето на съставяне на документа, за да има характер на обратно писмо. Началото на писмено доказателство било налице, когато от изходящия от ответника документ може да се заключи, че симулацията е вероятна, в това се състояла разликата между обратното писмо, съдържащо волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията, и т. н. „начало на писмено доказателство”, съдържащо волеизявление само на една от страните.