Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващите изводи на състава, нито с неговото процедиране. Във връзка с цитираната практика, касаторът съвсем накратко е уточнил, че въззивният съд не бил обсъдил процесуалната възможност делото да продължи по отношение на исковата претенция в частта, в която указанията са изпълнени. Тези единствено поясняващи общо поставения въпрос доводи са фактически и правно необосновани, освен че са лишени от конкретика. Съдът е съобразил всички представени доказателства, произнесъл се е по всички оплаквания, направени в частната жалба, като е развил мотиви именно относно неизпъленението на втората част от указанията в разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, излагайки свои мотиви, след като е отчел че първата инстанция не е мотивирала изрично това, че за да е налице обстоятелствена част, годна за редовно сезиране на съда е нужно да бъде изпълнено цялото указание на състава. Ако страната твърди /в какъвто смисъл са и общите й оплаквания в частните жалби/, че е налице частично изпълнение на указанията, по отношение, на които исковото производство е следвало да продължи, и невъзможност да изпълни останалата част от тях, то страната при проявена процесуална активност би могла да осуети прекратяването на цялото производство по делото, като например оттегли иска си по реда на чл. 232 ГПК за съответните вземания, по отношение на които не е могла да изпълни указанията на съда. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес страната носи цялата отговорност за надлежно сезиране на съда чрез коректно и точно посочване на обстоятелствата, които обуславят според нея основателност на исковата й претенция. Следва също така да се отбележи, че за настъпване на последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК е достатъчно да не е изпълнено дори само едно от указанията на разглеждащия исковата молба съд. Доколкото оплакванията на страната не са свързани с решаващите изводи на състава относно неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в исковата молба, довели до оставянето й без движение, така поставеният въпрос не съответства на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно, при така депозираното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.