Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

за това достатъчно ли е наличието на образувано досъдебно производство за престъпление „кражба срещу неизвестен извършител, което е спряно до откриване на извършителя и в последствие прекратено, да обуславя освобождаване на отчетниците от отговорност за липси. По така поставения въпрос следва да се има предвид, че с иска по чл. 211 във връзка с чл. 207., ал. 1, т. 2 КТ се реализира отговорността на работник, който изпълнява отчетнически функции, при констатирана липса в повереното му имущество, когато не е установена причината за същата. При липсата отчетникът е действал и/или бездействал виновно, като по този начин е нарушил задължението си да полага грижа по-голяма от обикновената по чл. 126, т. 8 КТ за опазване на имуществото на работодателя. Работодателят не е задължен да доказва неизпълнението на задълженията от страна на отчетника, а отчетникът е този, който трябва да установи, че е изпълнил задълженията си или че липсата се дължи на обективни обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Както е посочено в т. 14 ППВС №5/15.12.1995 година в производството по реализиране на отговорността могат да бъдат събирани доказателства за това, че определени вещи не липсват, а са налице, че вещите са погинали по обективни причини-наводнение, пожар, престъпление, които отчетникът не е имал възможност да предотврати, че липсите са резултат на нормалния производствено-стопански риск (чл. 204 КТ). Посочено е, че това са щети, които настъпват и при полагане на грижи на добър стопанин от страна на материално-отговорните лица. Могат да бъдат събирани доказателства и за всички обстоятелства и факти относно вината, причинната връзка, наличност на щета и нейния размер, относно действията на трети лица, които имат значение за отчетническата отговорност, относно полаганата грижа на отчетника, за опровергаване на констатациите по ревизионния акт. Посочените доказателства могат да бъдат събирани в производството по реализирането на отчетническата отговорност за липса в случаите на направени от отчетника възражения в тази насока. От това следва, че в това производство отчетникът може да прави всички възражения, които могат да доведат до пълното отпадане или до ограничаване на отговорността му за липси. Такива могат да бъдат, освен посочените по-горе такива, възраженията за оправдан стопански риск, неизбежна отбрана или крайна необходимост, за настъпването на липсата поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или за това, че липсата се дължи на обстоятелства, за които отговорност се носи от работодателя.