Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

относно основателността на претенция за присъждане на левова равностойност на дадени в заем щатски долари, се сочи противоречие на възприетото от въззивния съд с разрешението, дадено с решение №785/11.01.2011 г., постановено по гр. д.№1457/2009 г. от ВКС, ІV гр. отд. С това решение състав на ВКС е приел, че длъжникът може да погаси, както в определената според договора, така и в друга парична единица, но по курса към уговорената, определен от БНБ за деня на изпълнението, но по отношение на претенция за присъждане на левова равностойност, без да е налице договорка за това е приел друго. По това дело, задължението е за престиране на щатски долари и съдът е приел, че тази уговорка не е противна на закона, тъй като към 2001 г., когато е възникнало в случая заемното правоотношение, чл. 10, ал. 1 ЗЗД е отменен и се дължи връщане на парична сума в уговорената валута – щатски долари, като забавата в изпълнението не променя вида на дължимата монетна единица. С това решение, състава на ВКС е приел, че е недопустимо присъждане на сума, като изпълнение на задължение във валута, различна от валидно уговорената дължима по облигационното задължение. Налице е противоречие между даденото разрешение на правния въпрос от страна на въззивния съд с разрешението, дадено с решение №785/11.01.2011 г., постановено по гр. д.№1457/2009 г. от ВКС, ІV гр. отд., както и между цитираното решение на ВКС и решение №61/18.02.2010 г. на ВКС, ІІІ г. отд., постановено по гр. д.№153/2009 г. Тъй като и двете решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляват задължителна съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, то са налице предпоставките за спиране на настоящото дело на основание чл. 292 ГПК.