Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

относно процесуалните права на синдика в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. По тези въпроси е налице формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС по реда чл. 290 ГПК – решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]155/13.10.2011[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по т. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]652/2010 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. ВКС, ІІ т. о., решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]190/09.12.2011[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по т. д. №976/2010г. решение №226/23.02.2012г. по т. д. №489/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. решение №35/24.04.2012г. по т. д. №844/2010 г. на ВКС, І т. о. и др. С тези съдебни актове еднозначно е прието, че в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица – кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност. Поради това, че не е страна по твърдяното материално правоотношение синдикът не е легитимиран да участва в това производството, нито в собствено качество, нито като представител на длъжника. С оглед изложеното, следователно несъстоятелния длъжник в производството по постановяване на решението, чиято отмяна се иска е бил надлежно представляван чрез упълномощени от дружеството – ответник адвокат и юрисконсулт. Предвид изложеното до влизане в сила на изменението на Търговския закон – ДВ бр. 105/2016 г. на 01.01.2017г. за съдът не е съществувало задължение да конституира синдика, а и същият, съобразно въведеното изменение не би бил представител на длъжника, а самостоятелна страна. Или правилото на чл. 29 ГПК, така както е поддържано от молителя не е били нарушено от състава.