Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1) за значението на силата на пресъдено нещо на мотивите на съдебните актове, а именно – ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебните актове; 2) представляват ли мотивите на съдебното решение окончателен съдебен акт, или – представляват ли мотивите на съдебното решение акт на последна съдебна инстанция сами за себе си; 3) налице ли е предубеденост при постановяване на мотивите на съдебното решение, ако същите мотиви са преписани безкритично, абсолютно цялостно и тенденциозно, в това число и с правописните, пунктуационни и/или – особено фактологически грешки, от писмените бележки на едната от страните; 4) нарушават ли мотивите на съдебното решение неприкосновеността на личния живот, т. е. – Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 26.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), ако са преписани писмени бележки, нарушаващи същия регламент; и 5) може ли национална съдебна юрисдикция да наруши правото на ЕС, и по-точно – ХОПЕС и Регламент (ЕС) 2016/679/26.04.2016 г., само чрез мотивите на съдебното си решение; респ. – може ли да носи отговорност за нарушение на ЕС същата национална съдебна юрисдикция, само въз основа на мотивите на своя съдебен акт, не и по отношение на диспозитива на същия. В изложението се поддържа и че въззивният съд допуснал грешки от естество на очевидна неправилност, евентуално – от характер на вероятна недопустимост, тъй като не взел предвид, че мотивите на съдебното решение не можело да бъдат обжалвани, поради което същите представлявали окончателен съдебен акт, формиращ отговорността за нарушение на правото на ЕС на националната съдебна юрисдикция, която допуснала това нарушение в собствените си мотиви, респ. – в собственото си вътрешно убеждение.