Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с твърдението, че Регламент №2201/2003 г. на ЕС урежда компетентността и признаване и изпълнението на решения по брачни дела и дела за родителска отговорност, но не и приложимото право, докато Х. конвенция от 1996 г. урежда приложимото право, което е правото по обичайното местопребиваване на детето. Твърди се, че касационният съд следва да се произнесе относно въпроса приложима ли е Х. конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, като виждането на касаторката е, че приложимо е материалното право на К. И., докато въззивният съд се е съобразил с вътрешното българско право – КМПЧ, и то без да се произнесе с изричен акт, в който да изложи мотиви за избора на българското материално право като по-благоприятно за детето. Освен обстоятелството, че правен въпрос по критериите на по-горе посоченото тълкувателно решение не е поставен, съдът изобщо не е подлагал на преценка приложението на КМПЧ, респективно – на Х. конвенция от 1996 г.