Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

за дръвчета на по 4-5 г. и в тази връзка не се споделя и извода на първоинстанционния съд, че тези насаждения са покривали целия процесен имот, особено – извода за ореха – посочен като масивно дърво с голяма и плътна сянка, а видно от същия оценителен протокол е, че и въпросния орех към момента на съставянето на оценителния протокол е бил само на 5 г. /това, че е било отсечено когато е било на 15 г. не е равнозначно и не може да бъде направен извода, че е било голямо през 1992 г., от когато е оценителния протокол/. В. съд е счел, че въз основа на тези обективни данни не може да бъде направен извод, че земеделската земя, ползвана от ответниците е имала характеристики на лозе и овощна градина, тъй като обективно наличните овощни дръвчета към момента на съставяне на оценителния протокол не покриват изискуемия минимум дръвчета, за да е налице овощна градина. Въз основа констатацията в експертизата на в. л. Г., че по кадастралния план от 1986 г. няма заснети към него момент и отразени със сигнатура в плана – трайни насаждения – лозе или овощна градина, която кореспондира с останалите по делото доказателства – че всъщност към 1992 г. овощните дръвчета са били максимум на 5 г. най-старите, както и посоченото от в. л. С. – относно съмненията й, че в мястото е имало изобщо лозе и въз основа на отразеното в оценителния протокол, че лозето е на 10 г., е направен извод, че към 1986 г. лозето би било на 4 г. и би следвало да бъде отразено като трайни насаждения – лозе в плана, а липсата на отразяване сочи, че към този момент не е имало такова и не е възможно към 1992 г. по оценителен протокол да е налично десетгодишно лозе.