Решение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

Съгласно чл. 187, т. 2 ЗЗП, когато приеме, че определена търговска практика съставлява нарушение по чл. 186 ЗЗП от този закон, съдът може да разпореди на търговеца да преустанови тази незаконна търговска практика „в определен срок“. Безпредметно е даването на срок обаче, когато преустановяването на нелоялната търговска практика е настъпило в течение на висящия процес. Поради това за Комисията настоящ касатор не съществува правен интерес и от постановяването на съдебна забрана, препятстваща бъдещото прилагане на същата нелоялна търговска практика, а оттам – и за огласяване по подходящ начин на този запрет за сметка на неговия адресат. Съгласно чл. 187, т. 3 ЗЗП, при установяване на нарушение по смисъла на чл. 186 ЗЗП съдът може да постанови други подходящи мерки „за преустановяване“ на нарушенията по искане на лица по чл. 186, ал. 1 ЗЗП. Но при веднъж вече преустановено нарушение, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП е достатъчно ясна, когато прогласява, че се забраняват нелоялните търговски практики. В заключение, за разлика от индивидуалните искове за нарушения, изрично предвидени в закона за авторското право и сродните му права /чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП/, както и в закона за марките и географските означения /чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО/, законът за защита на потребителите не познава самостоятелен колективен иск за установяване факта на нарушението по чл. 186 ЗЗП.