Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Длъжен ли е съдът да съобрази декларираното основание, размера и периодичността на едно оспорено документирано плащане, за да установи какво задължение е погасено с него?

Ако определените от работодателя командировъчни на ден/дневни/ са в размер, който кореспондира на размера на изплащани от него допълнителни трудови възнаграждения, това променя ли характера им от командировъчни по чл. 215 КТ в трудови възнаграждения по чл. 128, т. 2 КТ?

Кои са фактите, които определят кой е работодателят по трудово правоотношение?

Има ли случаи, в които трудовият спор може да се развие между служителя и трето лице, което не е работодател? Ако има такива случаи, тогава работодателят следва ли да се конституира като необходим задължителен другар, при условие че се твърди нищожност на клаузи на трудовия договор?

Може ли неподписан документ да има качеството на Вътрешни правила за определяне на работната заплата? Ако принципно това е възможно, на какви условия следва да отговаря този документ и следва ли да се докаже, че документът изхожда от овластен представител на работодателя?

Може ли вътрешни актове на един работодател да обвързват друг работодател? Ако да, при какви условия?

Определеният в Приложение 3а НСКСЧ размер на командировъчните пари на ден минимален или максимален е? Има ли право работодателят на основание Приложение 3а НСКСЧ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ да определи и изплаща по-нисък размер на командировъчните пари на ден от посочените в Приложение 3а НСКСЧ?

Може ли съдът да даде предимство на съдържанието пред формата, като приложи счетоводния принцип по чл. 26, ал. 1, т. 8 Закона за счетоводството, когато извършва преценка относно това кое измежду няколко еднородни задължения, възникнали едновременно, следва да се счита за погасено чрез плащане, чийто размер е достатъчен да погаси изцяло само едно от споменатите задължения?

Следва ли разпоредбата на чл. 76 ЗЗД да се тълкува в смисъл, че е допустимо съдът да приеме, че определено плащане, чиито размер не е достатъчен да погаси няколко еднородни задължения, е погасило изцяло или отчасти само едно от тези задължения в случаите, когато по делото липсват доказателства относно основанието за извършеното плащане?