Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

има ли въззивният съд правомощие да се произнася по непредявени, ненаведени и неподдържани от страните в процеса твърдения и възражения и конкретно може ли да приеме, че работникът е действал добросъвестно при сключването на договора без да има такова възражение от ответниците по иска; допустимо ли е да бъде установявано с гласни доказателства, че работникът е бил информиран относно изискванията за заеманата длъжност при подписването на договора; длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните по делото; при липсата на длъжностна характеристика, но при наличието на трудов договор, в който са посочени длъжността, която ще заема работникът и характерът на работата, то работникът може ли да разбере от съдържанието на самия договор каква правоспособност следва да притежава във връзка с преценката за наличието или липсата на добросъвестност по смисъла на чл. 75, ал. 1 КТ. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.