Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. Същият е неотносим и към общо изразените съображения на състава, относно съотношението между исковете по чл. 74 ТЗ и чл. 155, т. 1 ТЗ. В определението е посочено, че правните последици на успешно проведена защита по реда на чл. 74 ТЗ, довела до отмяна на процесното решение на общото събрание на съдружниците, действат занапред, поради което е ирелевантно наличието му или изхода на такова дело – съдът е приел, че липсва преюдициалност между двете производства. Но дори и да беше обоснована общата предпоставка, не е налице допълнително поддържаното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК №1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито изложената от страната фактология, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл. 125, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 3 ТЗ достатъчно ясно регламентира способа за уреждане на имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник, а наличието на такъв ред изначално изключва правния интерес на последния от водене на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ.