Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

въззивният съд е допуснал противоречие с ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и с ТР №1/2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора от значение за изхода му? Жалбоподателите твърдят, че по този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с посочени от тях решения на ВКС по граждански дела 426/14-III; 1413/09-IV и 4297/14- IV, с които е прието, че въззивният съд решава спора по същество, като е длъжен да изложи самостоятелни мотиви, включително собствени изводи по доводите за неправилност. По първите три въпроса: Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение. Както е приел и въззивният съд, въпросът за нищожността на договора за 3 Актът е постановен на 19.08.2024 издръжка и гледане, съставен във формата на нотариален акт, чието разваляне се иска, няма значение за допустимостта и надлежното упражняване на правото на иск за развалянето на този договор, нито за допустимостта на първоинстанционното и на въззивното решение, а за основателността на разглеждания иск (отнася се до съществото на спора, обуславя основателността или неоснователността на иска). Разгледаният иск не е недопустим. Следователно и наведените доводи за нищожност не са десезирали съда да разгледа иска, който е допустим. По изложените въпроси разрешението на въззивния съд не противоречи на разрешенията в двете посочени тълкувателни решения. Изводите на съда за произнасянето по установения порок са в точно съответствие с приетото в ТР №1/2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал и на което се позовават и жалбоподателите. По четвъртия въпрос: Той е свързан с довод, че не са обсъдени доводи и доказателства за неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответниците. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с приетото в посочените решения на ВКС, тъй като въззивният съд е разгледал най-напред доводите (на ищците, които са и въззивни и касационни жалбоподатели) за най-тежкия порок на договора, чието разваляне се иска (доводите представляват правоизключващо възражение) и при извод за тяхната основателност, от който във всички случаи следва извод за неоснователност на иска, въззивният съд не е следвало да обсъжда останалите доводи, изводите по които не биха могли да доведат до различен краен извод за неоснователност на иска. Както беше посочено, изводите на въззивния съд, че за такъв порок следи и служебно са в точно съответствие в приетото с посоченото ТР №1/2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата 1 000 лева разноски за процесуално представителство в настоящото производство съгласно списък на разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено и доказано в представения договор за процесуално представителство.