Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В този смисъл е съдебната практика на ВКС – решение №32/09.09.2010 г. по т. д.№438/2009 г. на ІІ т. отд., решение №196/22.11.2028 г. по гр. д.№3871/2017 г. на ІV гр. отд. и др., като тази съдебна практика е съобразена от състава на въззивния съд и не води до очевидна неправилност на постановеното решение.

Останалите доводи в молбите и в касационната жалба касаят недопускането на свидетелски показания от въззивната инстанция, като във връзка с доводите на съда не се сочат правни въпроси, свързани с наличието или не на преклудиране на тази процесуална възможност. Не се сочат и правни въпроси относно решаващите изводи на съда, че претенцията за всеки отделен период следва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване и от обстоятелството, че за други периоди тези претенции са уважавани не следва автоматичния извод, че това се отнася за всеки един последващ период, поради което и сочените решения по други дела, по които претенциите на ищеца са уважени и е присъдено обезщетение не могат да бъдат взети автоматично предвид и не може съдът да изгради на тях своите правни и фактически изводи.