Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

при спор за упражняване на родителски права, съдът следва ли, с оглед цялостната защита на интересите на непълнолетното дете, да се съобрази с желанието му при кого от родителите да живее, като го прецени в контекста на всички доказателства по делото, предвид и възрастта и пола на детето, наличието на синдром на родителско отчуждение и причините за него, родителските качества на всеки от родителите, средата, в която детето живее и учи, и как извеждането му от тази среда би се отразило на психическото и физическото му развитие и възможността да има пълноценни отношения с двамата родители. Прието е, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно: решение №290/07.11.2012 г. по гр. дело №640/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №215/21.06.2011 г. по гр. дело №1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №152/18.06.2012 г. по гр. дело №1066/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №712/15.02.2011 г. по гр. дело №81/2010 г. на ІІІ-го гр. отд. на ВКС, решение №280/20.07.2011 г. по гр. дело №888/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, цитираното в тях, ППВС №1/12.11.1974 г., както и решение №207/24.07.2013 г. по гр. дело №911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение №331/01.11.2013 г. по гр. дело №2181/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тази задължителна практика на ВКС, и конкретно – в последните две решения се приема следното: Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Поведението на родителите и останалите причини, които са довели до категорично нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и на лични контакти. Изхождайки при тази преценка изключително от интересите на детето, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние. Последното, според настоящия съдебен състав, който напълно споделя тази практика на ВКС, е от изключително значение в случаите, когато по делото е установено наличието на синдром на родителско отчуждение у детето спрямо единия от родителите.