Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

се свеждат до дължимост за заплащане на държавна такса КОНПИ при отхвърляне, или отказ от иск по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ. Този въпрос е от значение за изхода на спора, но даденото Софийския апелативен съд разрешение съответства на практиката на ВКС и на приложимата правна норма /чл. 157, ал. 2 Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество загл. изменено с ДВ бр.83/2023 г./, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. Съображение, че Комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано ВКС при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм., 19.11.2012 г./ с аргумента, че в този закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Формираната съдебна практика по отменения закон е отчитала, че като процесуален субституент на държавата Комисията не дължи държавна такса, съгласно чл. 84, т. 1 ГПК /решение №215 от 12.10.2017 г. по гр. д. №432/2017 г. на IV ГО, определение №328/26.06.2012 г. по ч. гр. д. №318/2012 г. на I ГО на ВКС и др/. В последващо приетия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ/отм./ и чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика на ВКС, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането - предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което по твърдение на ищеца е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер, то е частна собственост. В този смисъл са определения №5306/20.11.2024 г. по ч. гр. д. №4336/2024 г. на IV ГО, №4240/26.09.2024 г. по к. ч. гр. д. №352/2024 г. на III ГО, №5453/26.11.2024 г. по ч. гр. д. №4286/2024 г. на III ГО, №2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. №4777/2022 г., №13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. №3107/2020 г. на IV ГО, №1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. №170/2023 г. на IV ГО, решение №147 от 16.09.2019 г. по гр. д. №1998/2018 г. на IV ГО и много други/. Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Не може да се приеме, че осъждането на Комисията да заплати държавна такса е логически абсурд, защото се извършвало едновременно разход и приход в държавния бюджет, както се твърди в изложението. Обособяването на отделни бюджети на държавните учреждения осигурява възможност за отчетност и преценка на тяхната ефективност.